Антибиотиците: кога са необходими и защо правилната употреба е важна
Антибиотиците са едно от най-важните открития в медицината. Благодарение на тях днес можем успешно да лекуваме много бактериални инфекции, които в миналото са били опасни за живота.
Но антибиотиците имат един сериозен проблем: бактериите могат да станат устойчиви към тях.
Това явление се нарича антимикробна резистентност (AMR).
Какво представлява антибиотичната резистентност?
Когато дадена бактерия стане резистентна към определен антибиотик, лекарството вече не може ефективно да я унищожи или да спре размножаването ѝ.
Тогава инфекцията може да продължи по-дълго, лечението да стане по-сложно и да се наложи използването на други антибиотици.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) определя антимикробната резистентност като една от основните заплахи за общественото здраве в Европа. Употребата на антибиотици създава селекционен натиск върху бактериите и допринася за появата и разпространението на резистентни микроорганизми.
Антибиотикът не лекува вирусна инфекция
Една от най-честите причини за ненужна употреба на антибиотици е лечението на вирусни инфекции.
Настинката, грипът и много случаи на остри респираторни инфекции са причинени от вируси.
Антибиотиците действат срещу бактерии, а не срещу вируси.
Затова при обикновена вирусна инфекция антибиотикът няма да ускори оздравяването, но може да причини нежелани реакции и да допринесе за развитието на антибиотична резистентност.
Това не означава, че всяка инфекция с температура е вирусна. Понякога бактериална инфекция се развива самостоятелно или се появява като усложнение на вирусно заболяване.
Именно затова решението за антибиотично лечение трябва да се взема след медицинска оценка.
Защо не трябва сами да започваме антибиотик?
Понякога пациентът пази вкъщи останали таблетки от предишно лечение и ги приема при появата на подобни симптоми.
Това не е добра практика.
Антибиотикът може да бъде неподходящ за конкретната инфекция. Дозата може да не е правилната, продължителността на лечението може да е недостатъчна, а причината за заболяването може изобщо да не е бактериална.
Освен това различните антибиотици имат различен спектър на действие и различен риск от нежелани реакции.
Затова антибиотикът трябва да бъде избран според конкретната клинична ситуация.
По-силният антибиотик не означава по-добро лечение
Това е един от най-разпространените митове.
При бактериална инфекция най-добрият антибиотик не е непременно „най-силният“.
Правилният избор е този, който е ефективен срещу причинителя, подходящ за конкретния пациент и носи възможно най-малък риск от нежелани реакции и развитие на резистентност.
В съвременната медицина се използва принципът на рационалната антибиотична терапия.
Това означава:
- антибиотикът да бъде назначен само когато има показание;
- да бъде избран подходящият препарат;
- да се използва правилната доза;
- да се спазва необходимата продължителност на лечението;
- при възможност да се използват микробиологични изследвания и антибиограма;
- лечението да бъде преценявано отново при промяна на състоянието на пациента.
А защо лекарят понякога не назначава антибиотик?
Това е важен въпрос.
Когато лекарят препоръчва наблюдение, симптоматично лечение или контролен преглед вместо антибиотик, това не означава, че „не се прави нищо“.
В много случаи организмът сам успешно се справя с инфекцията.
Задачата на лекаря е да прецени вероятната причина за заболяването, риска от усложнения и необходимостта от антибиотично лечение.
Понякога най-правилното лечение е именно да не се използва антибиотик.
Защо тази тема е особено важна в България?
Проблемът с антибиотичната употреба е особено актуален и за България.
Според данни на OECD потреблението на антибиотици в общността в България през 2023 г. е било около 25 дневни дефинирани дози на 1000 души дневно — по-високо от средното за страните от OECD.
Освен това над 60% от използваните антибиотици са принадлежали към групата Watch в класификацията на Световната здравна организация (WHO). Тези антибиотици са важни лекарства, но трябва да се използват при конкретни показания и с особено внимание поради по-високия потенциал за развитие на резистентност.
Данните на ECDC също показват, че България остава сред страните, при които потреблението на антибиотици представлява сериозно предизвикателство. През 2024 г. общото потребление е било 23,4 DDD на 1000 души дневно — с 8% над базовото ниво от 2019 г. Същевременно делът на антибиотиците от групата „Access“ е бил 40,7%, докато европейската цел за 2030 г. е най-малко 65%.
Това означава, че рационалната употреба на антибиотици е важна задача и за първичната медицинска помощ.
Какво можем да направим като пациенти?
Няколко прости правила могат да помогнат:
Не приемайте антибиотик без лекарска препоръка.
Не използвайте останали таблетки от предишно лечение.
Не давайте своя антибиотик на друг човек.
Не настоявайте за антибиотик при всяка инфекция с температура или кашлица.
Ако лекарят е назначил антибиотик, приемайте го точно според предписанието.
При поява на нежелани реакции се свържете с лекаря, вместо самостоятелно да променяте лечението.
И най-важното — не очаквайте антибиотикът да лекува всяка инфекция.
Антибиотиците трябва да останат ефективни
Антибиотичната резистентност не е проблем само на болниците или на инфекционистите.
Голяма част от антибиотиците се назначават в първичната медицинска помощ. ECDC посочва, че именно първичната помощ е мястото, където се изписват приблизително 80–90% от всички антибиотици.
Затова всяко правилно решение има значение.
Когато антибиотикът е необходим, той трябва да бъде използван правилно.
Когато не е необходим, най-доброто лечение може да бъде да не бъде назначен.
Така предпазваме не само пациента днес, но и ефективността на антибиотиците за бъдещето.
За справка
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната консултация с лекар.