ВАЖНО! Налична е противогрипна ваксина за лица на и над 65 и 75 години
Уважаеми пациенти,
Информираме Ви, че в кабинета на Д-р Федоров – личен лекар, вече е налична противогрипна ваксина по Националната програма за лицата на и над 65-годишна и 75-годишна възраст.
Желаещите да се ваксинират могат да се обърнат към кабинета за записване и уточняване на удобно време за поставяне на ваксината.
Ваксинацията е безплатна за лицата, които отговарят на условията на Националната програма.
Грижата за Вашето здраве е наш приоритет!
Д-р Игор Федоров
Вашият личен лекар – гр. Поморие
Шийтаке и имунитетът
Шийтаке и имунитетът: могат ли гъбените екстракти да ни предпазят от вирусни инфекции?
През последните години хранителните добавки с екстракти от лечебни гъби стават все по-популярни. Особено внимание привлича шийтаке (Lentinula edodes) – гъба, позната в азиатската кухня от векове, която днес се рекламира като естествен начин за укрепване на имунитета и защита от вирусни инфекции.
В състава ѝ се съдържат биологично активни вещества, включително полизахариди и глюкани, които могат да взаимодействат с клетките на имунната система.
Но могат ли тези вещества действително да ни предпазят от грип, настинка и други вирусни инфекции? Има ли достатъчно научни доказателства, или става дума предимно за обещаващи лабораторни резултати?
Нека разгледаме какво показват медицинските изследвания.
Какво съдържа гъбата шийтаке?
Шийтаке съдържа няколко групи биологично активни вещества. Най-голям научен интерес представляват полизахаридите – сложни въглехидрати, които могат да взаимодействат с рецептори на имунните клетки.
Сред тях се открояват:
- Лентинан (Lentinan) – β-глюкан, който се изследва заради способността си да влияе върху активността на макрофагите и други клетки на имунната система.
- Други β-глюкани – полизахариди, участващи в регулирането на вродения имунен отговор.
- Полизахаридно-протеинови комплекси – вещества с потенциална имуномодулираща активност.
Тези съединения не действат като класическите антивирусни лекарства. Те не унищожават директно вирусите, а могат да повлияват определени механизми на имунната защита.
Какво представлява AHCC?
Една от най-известните хранителни добавки, свързани с шийтаке, е AHCC (Active Hexose Correlated Compound).
Това е стандартизиран екстракт, получен от култивиран мицел на шийтаке чрез специална технология на обработка.
AHCC съдържа предимно нискомолекулни α-глюкани и други въглехидратни съединения.
Важно е да знаем, че AHCC не е същото като лентинан. Двата продукта имат различен химичен състав и не трябва да се разглеждат като взаимозаменяеми.
Именно AHCC е обект на някои от най-интересните клинични изследвания върху имуномодулиращото действие на екстрактите от шийтаке.
Как влияят тези вещества върху имунната система?
В лабораторни и експериментални изследвания са установени няколко потенциални механизма:
1. Влияние върху макрофагите
Макрофагите са клетки, които разпознават и поглъщат чужди микроорганизми и участват в координацията на имунния отговор.
Някои гъбни полизахариди могат да взаимодействат с техните рецептори и да променят функционалната им активност.
2. Влияние върху NK-клетките
NK-клетките (Natural Killer cells) участват в разпознаването и унищожаването на вирус-инфектирани и определени туморни клетки.
В експериментални модели са описани промени в тяхната активност след приложение на определени гъбни екстракти.
3. Влияние върху T-лимфоцитите
Някои изследвания показват промени в активността и пролиферацията на отделни популации T-лимфоцити.
Това е важно за координацията на клетъчния имунен отговор.
Трябва обаче да направим едно съществено уточнение: промяната в броя или активността на имунните клетки не означава автоматично, че човек ще боледува по-рядко.
Какво показват клиничните изследвания?
Тук става особено интересно.
1. Изследване с консумация на шийтаке при здрави хора
През 2015 г. в Journal of the American College of Nutrition е публикувано рандомизирано изследване с 52 здрави доброволци на възраст между 21 и 41 години.
Участниците консумирали ежедневно 5 или 10 грама сушени гъби шийтаке в продължение на четири седмици.
Изследователите установили:
- увеличаване на пролиферацията на определени T-лимфоцити;
- увеличаване на активността на NK-T клетките;
- повишаване на секреторния IgA в слюнката;
- промени в някои възпалителни показатели.
Резултатите показват, че редовната консумация на шийтаке може да повлияе определени имунологични показатели.
Но има едно важно ограничение: проучването не доказва, че участниците са боледували по-рядко от грип или други респираторни инфекции.
2. AHCC и отговорът към противогрипната ваксина
През 2013 г. е публикувано малко рандомизирано изследване с 30 здрави доброволци.
Целта била да се установи дали приемът на AHCC може да повлияе имунния отговор след ваксинация срещу грип.
Участниците приемали 3 грама AHCC дневно след поставяне на ваксината.
Установени били:
- промени в някои популации на T-лимфоцитите;
- увеличаване на определени имунологични показатели;
- статистически значимо подобрение на антителния отговор към грипен вирус тип B спрямо контролната група.
Това е интересен резултат, но изследването е малко и оценява предимно лабораторния отговор към ваксината, а не реалното намаляване на случаите на грип.
Следователно не можем да заключим, че AHCC осигурява защита срещу грипна инфекция.
3. AHCC и профилактика на респираторните инфекции
През 2026 г. е регистрирано ново рандомизирано плацебо-контролирано изследване, което ще оценява AHCC при деца на възраст 4–6 години.
Основната цел е да се установи дали приемът на екстракта може да намали честотата на респираторните инфекции.
Предвидената продължителност на приема е три месеца, последвана от период на проследяване.
Това е важна посока на научните изследвания, но към момента на публикуване на тази статия няма резултати, които да потвърждават профилактичен ефект при децата.
Предпазват ли добавките с шийтаке от грип и настинка?
Тук трябва да бъдем внимателни с интерпретацията.
Има научни доказателства, че определени вещества от шийтаке могат да взаимодействат с имунната система.
Има и малки клинични проучвания, които показват промени в имунологични показатели при хора.
Но все още липсват достатъчно големи и качествени клинични изследвания, доказващи, че приемът на перорални екстракти от шийтаке или AHCC намалява риска от грип, настинка, COVID-19 или други вирусни инфекции.
С други думи, имуномодулиращата активност не е равнозначна на доказана профилактика на инфекциите.
Важно е също да не смесваме резултатите от изследванията на различни гъбни β-глюкани. Например има проучвания с β-глюкани от бирена мая, при които са установени промени в тежестта на симптомите при настинка. Това обаче не доказва същия ефект при екстрактите от шийтаке.
Има ли рискове при приема?
Макар че в малките клинични проучвания AHCC обикновено се понася добре, това не означава, че е подходящ за всеки.
Възможни нежелани реакции са:
- стомашен дискомфорт;
- гадене;
- диария;
- кожни реакции;
- алергични прояви.
Особено внимание заслужава възможността за лекарствени взаимодействия.
За AHCC има експериментални данни за влияние върху активността на някои ензими от системата CYP450, особено CYP2D6. Това има потенциално значение при пациенти, които приемат определени антидепресанти, антиаритмични и противотуморни лекарства.
Затова пациентите, които провеждат продължително медикаментозно лечение, трябва да обсъдят приема на подобни добавки със своя лекар.
Какво действително помага за профилактика на вирусните инфекции?
Ако целта е намаляване на риска от грип и други респираторни инфекции, има мерки с много по-добре установена ефективност:
- Ваксинация – противогрипната ваксина остава основен метод за профилактика на сезонния грип. При определени рискови групи са важни и ваксините срещу COVID-19 и пневмококови инфекции.
- Хигиена на ръцете – редовното миене на ръцете намалява вероятността от предаване на редица инфекциозни причинители.
- Проветряване на помещенията – намалява концентрацията на инфекциозни аерозоли в затворени пространства.
- Пълноценно хранене – разнообразната храна осигурява необходимите витамини, минерали, белтъчини и други хранителни вещества.
- Достатъчен сън и физическа активност – важни фактори за нормалното функциониране на имунната система.
Хранителните добавки не могат да заменят тези мерки.
Заключение
Шийтаке е интересна гъба с богато съдържание на биологично активни вещества. Нейните полизахариди и екстрактът AHCC показват обещаващи имуномодулиращи свойства в лабораторни изследвания и малки клинични проучвания.
Научният интерес към тях е напълно оправдан. Но между установената биологична активност и доказаната профилактика на вирусни инфекции все още има съществена разлика.
Към момента няма достатъчно доказателства, за да препоръчаме хранителните добавки с екстракт от шийтаке като надеждно средство за предпазване от грип, настинка или COVID-19.
Най-разумният подход е да разглеждаме тези продукти като обект на продължаващи научни изследвания, а не като заместител на доказаните методи за профилактика.
Научни източници и допълнително четене
- Dai X. et al. (2015). Consuming Lentinula edodes (Shiitake) Mushrooms Daily Improves Human Immunity: A Randomized Dietary Intervention in Healthy Young Adults. Journal of the American College of Nutrition, 34(6), 478–487.
PubMed – PMID 25866155 - Roman B.E. et al. (2013). Short-term supplementation with active hexose correlated compound improves the antibody response to influenza B vaccine.
PubMed – AHCC and influenza vaccination - A Double-Blind, Randomized, Placebo-Controlled Trial of AHCC Supplementation for Prevention of Respiratory Tract Infections Among Children Age 4–6 Years Old.
ClinicalTrials.gov – NCT07479394 - Effects of fungal beta-glucans on health – a systematic review of randomized controlled trials. Food & Function, 2021.
Full text – Royal Society of Chemistry - Memorial Sloan Kettering Cancer Center. Shiitake Mushroom – Clinical information, potential benefits and adverse effects.
MSKCC – Shiitake Mushroom - Susan G. Komen. Shiitake Mushroom – Evidence and safety information.
Shiitake Mushroom
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната медицинска консултация.
Таблетираните GLP-1
Още една стъпка към „таблетираните GLP-1“: какво ще се промени в лечението на затлъстяването и диабета?
Orforglipron е нов перорален агонист на GLP-1 рецептора, който може да промени възможностите за медикаментозно лечение на затлъстяването и захарния диабет тип 2. Какво знаем за препарата и какво означава появата на таблетен GLP-1 за пациентите?
На 15 октомври 2026 г. Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) към Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръча издаването на разрешение за употреба в Европейския съюз на orforglipron (Foundayo) — перорален агонист на GLP-1 рецептора за лечение на захарен диабет тип 2 и контрол на телесното тегло, като и FDA.
Това е важна новина за хората с наднормено телесно тегло и затлъстяване, както и за пациентите със захарен диабет тип 2, тъй като предоставя още една потенциална възможност за медикаментозно лечение.
Има обаче важно уточнение: положителното становище на CHMP все още не представлява окончателно разрешение за употреба. Решението за издаване на общоевропейско разрешение се взема от Европейската комисия. Цената, достъпността и реимбурсирането се решават допълнително на национално ниво, включително в България.
Какво представляват GLP-1 лекарствата?
GLP-1 агонистите са група лекарства, които имитират действието на естествения хормон GLP-1 (glucagon-like peptide-1).
Те влияят едновременно върху няколко механизма, свързани с метаболизма:
- подобряват глюкозния контрол;
- стимулират глюкозозависимата секреция на инсулин;
- намаляват неподходящо високата секреция на глюкагон;
- забавят изпразването на стомаха;
- намаляват апетита и увеличават чувството за ситост.
Поради това GLP-1 препаратите се използват както при захарен диабет тип 2, така и при медикаментозното лечение на затлъстяване при пациенти, които отговарят на съответните критерии.
Защо таблетният GLP-1 е важна стъпка?
Повечето от познатите съвременни GLP-1 препарати се прилагат чрез инжекция.
За някои пациенти това е реална пречка. Страхът от игли, нежеланието за самостоятелно инжектиране или просто предпочитанието към таблетна терапия могат да повлияят върху придържането към лечението.
Orforglipron е разработен като таблетка за прием през устата.
Това може да направи терапията по-приемлива за определена група пациенти и потенциално да разшири използването на GLP-1 терапиите.
Какво представлява orforglipron?
Orforglipron е непептиден агонист на GLP-1 рецептора.
За разлика от пептидните молекули, които съставляват много от съществуващите GLP-1 лекарства, orforglipron е малка молекула, разработена за перорален прием.
Според препоръката на EMA препаратът се приема веднъж дневно, независимо от храненето и часа на прием.
Лечението започва с по-ниска доза, която постепенно се увеличава в зависимост от ефективността и поносимостта.
Колко ефективен е orforglipron при затлъстяване?
В клиничните проучвания за контрол на телесното тегло са участвали 4740 възрастни с наднормено тегло или затлъстяване.
След 72 седмици средното намаление на телесното тегло в зависимост от използваната доза е приблизително 5–11%, докато в групата на плацебо е около 2–2,5%.
Това означава, че при човек с начално тегло 100 kg средният ефект в проучванията може да бъде приблизително 5–11 kg.
Важно е обаче да се подчертае, че това са средни резултати от клинични изпитвания, а не гарантирана загуба на тегло за всеки пациент.
Медикаментозното лечение на затлъстяването трябва да бъде част от цялостен подход, включващ хранене, физическа активност и дългосрочно проследяване.
Orforglipron и захарен диабет тип 2
Orforglipron е проучван и при пациенти със захарен диабет тип 2 с недостатъчен гликемичен контрол.
В четири основни клинични проучвания са участвали 3765 пациенти.
В зависимост от проучването и дозата намалението на HbA1c е приблизително 1,2–1,9 процентни пункта.
Тези резултати показват потенциала на препарата като бъдеща възможност за лечение на пациенти със захарен диабет тип 2, когато промяната в начина на живот и настоящата терапия не осигуряват достатъчен контрол.
За кого е предназначено лечението на затлъстяването?
Според положителното становище на EMA orforglipron може да бъде използван за контрол на телесното тегло при възрастни:
- с ИТМ ≥30 kg/m² — затлъстяване;
- или с ИТМ ≥27 и <30 kg/m², когато има поне едно заболяване или състояние, свързано с наднорменото телесно тегло.
Сред примерите са:
- предиабет;
- захарен диабет тип 2;
- артериална хипертония;
- дислипидемия;
- обструктивна сънна апнея;
- сърдечно-съдово заболяване.
Следователно това не е лекарство за козметично отслабване при хора с нормално телесно тегло.
GLP-1 терапията е лечение на заболяване, а не козметично средство за отслабване.
Какви са нежеланите реакции?
Както при други агонисти на GLP-1 рецептора, най-честите нежелани реакции са свързани със стомашно-чревния тракт:
- гадене;
- повръщане;
- диария.
Тези оплаквания се наблюдават по-често при увеличаване на дозата и обикновено намаляват с времето.
Затова постепенното титриране на дозата е важна част от лечението.
По-високата доза не означава автоматично по-добър резултат. Целта е да се намери дозата, която осигурява необходимия терапевтичен ефект при добра поносимост.
Таблетката не означава „по-безопасно“
Това е важно уточнение.
Фактът, че препаратът се приема като таблетка, не означава, че той е без рискове.
GLP-1 агонистите имат противопоказания, потенциални лекарствени взаимодействия и ситуации, при които е необходимо повишено внимание.
Например в американската информация за Foundayo е посочено противопоказание при лична или фамилна анамнеза за медуларен карцином на щитовидната жлеза и при синдром на множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN2).
Описани са също предупреждения относно остър панкреатит, тежки стомашно-чревни реакции, остро бъбречно увреждане вследствие на дехидратация и хипогликемия при определени комбинации с други антидиабетни лекарства.
Затова решението за лечение трябва да се взема след индивидуална медицинска оценка, а не само въз основа на стойността на ИТМ.
Какво означава появата на таблетен GLP-1 за личния лекар?
Вероятно най-важната промяна ще бъде увеличаването на възможностите за медикаментозно лечение на затлъстяването.
Пациент, който казва:
„Съгласен съм да лекувам кръвното, захарта и холестерола, но не искам да си поставям инжекции.“
в бъдеще потенциално може да има перорална алтернатива.
Но ролята на личния лекар няма да стане по-малка. Напротив.
Първичната медицинска помощ има ключова роля в:
1. Диагностицирането на затлъстяването
Не трябва да се ограничаваме само до запис „наднормено тегло“.
Необходимо е да се оценят:
- ИТМ;
- обиколка на талията;
- кръвно налягане;
- гликемия/HbA1c;
- липиден профил;
- придружаващи заболявания;
- общият кардиометаболитен риск.
2. Определянето на показанията за медикаментозно лечение
Не всеки пациент с повишен ИТМ се нуждае от лекарствена терапия.
Решението трябва да бъде индивидуално и да отчита съотношението между очаквана полза, риск, придружаващи заболявания, предпочитания на пациента и възможност за дългосрочно проследяване.
3. Проследяването на ефекта
Успешното лечение не се измерва само с показателя на кантара.
Проследяват се:
- телесно тегло;
- обиколка на талията;
- артериално налягане;
- HbA1c;
- кръвна глюкоза;
- липиден профил;
- физическа активност;
- хранителни навици;
- нежелани реакции;
- придържане към терапията.
4. Дългосрочният план
Затлъстяването е хронично заболяване.
Следователно въпросът не е само „Колко килограма ще сваля?“, а:
„Как ще поддържаме постигнатия резултат в дългосрочен план?“
Може ли orforglipron вече да се купи в България?
Не. Положителното становище на CHMP само по себе си не означава, че препаратът вече е регистриран и достъпен за пациентите в България.
След становището на CHMP предстои решение на Европейската комисия относно разрешението за употреба в ЕС. След това следват въпросите за националната достъпност, цената и реимбурсирането.
Затова пациентите не трябва да купуват orforglipron от непроверени интернет източници или самостоятелно да заменят назначеното им лечение.
Какво може да се промени през следващите години?
Появата на orforglipron показва по-широка тенденция: GLP-1 терапията постепенно излиза извън рамките на инжекционните лекарства.
Това може да промени начина, по който пациентите и лекарите избират лечение на затлъстяването и захарния диабет тип 2.
В бъдеще изборът вероятно ще бъде между няколко фармакологични стратегии, като ще се вземат предвид:
- ефективност;
- безопасност;
- придружаващи заболявания;
- предпочитания на пациента;
- начин на приложение;
- цена;
- достъпност;
- реимбурсиране.
5 въпроса, които пациентът трябва да зададе на своя личен лекар преди започване на GLP-1 терапия
1. Имам ли медицински показания за GLP-1 терапия?
Не всяко наднормено тегло изисква медикаментозно лечение. Решението зависи от ИТМ, придружаващите заболявания и индивидуалния кардиометаболитен риск.
2. Какъв резултат можем реалистично да очакваме?
Целта не трябва да бъде просто определен брой килограми. Важен е клинично значимият и устойчив ефект върху здравето.
3. Какви нежелани реакции могат да се появят?
Пациентът трябва да знае кои симптоми са очаквани в началото на лечението и при кои оплаквания е необходимо да потърси лекарска помощ.
4. Как ще проследяваме лечението?
Проследяването включва не само теглото. В зависимост от конкретния пациент могат да бъдат необходими контрол на кръвното налягане, HbA1c, кръвната глюкоза, липидите, бъбречната функция и други показатели.
5. Какво ще стане, ако спра лечението?
Това е един от най-важните въпроси.
Затлъстяването е хронично заболяване и прекратяването на медикаментозната терапия трябва да бъде част от предварително обсъдена дългосрочна стратегия, а не спонтанно решение.
Най-важното
Orforglipron не е „вълшебно хапче за отслабване“.
Той представлява поредната стъпка в развитието на медикаментозното лечение на затлъстяването и захарния диабет тип 2.
Важността на новината не е само в появата на още един лекарствен продукт. Тя показва, че ефективната GLP-1 терапия може да стане достъпна и в удобна таблетна форма, което потенциално може да увеличи броя на пациентите, готови да започнат лечение.
За личния лекар това означава едно:
Затлъстяването все по-малко трябва да се разглежда единствено като въпрос на воля и все повече като хронично заболяване, което изисква систематична диагностика, профилактика на усложненията и, когато има показания, медикаментозно лечение.
Наднормено тегло и затлъстяване при децата
Наднормено тегло и затлъстяване при децата: защо е важно да оценяваме и семейните рискови фактори?
Профилактика, ранно разпознаване и ролята на семейството
Наднорменото тегло в детска възраст не е само естетичен проблем. То може да бъде свързано с повишен риск от артериална хипертония, инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, нарушения в липидния профил, мастно чернодробно заболяване и психологически затруднения. Ранното установяване на проблема позволява навременна профилактика и намалява вероятността затлъстяването да продължи и в зряла възраст.
Колко разпространен е проблемът?
Според Световната здравна организация (СЗО) през 2024 г.:
- 45% от възрастните по света са били с наднормено тегло или затлъстяване — приблизително 2,6 милиарда души.
- Около 16% от възрастните са живели със затлъстяване — приблизително 940 милиона души.
- При децата и юношите на възраст 5–19 години около 400 милиона са били с наднормено тегло, включително 170 милиона със затлъстяване.
- Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването при децата и юношите се е увеличило от около 8% през 1990 г. до 20% през 2024 г.
В Европейския регион на СЗО почти 60% от възрастните живеят с наднормено тегло или затлъстяване, а приблизително едно от три деца в училищна възраст е засегнато.
За България оценките на СЗО за 2022 г. показват затлъстяване при около 19,9% от възрастните и 12% от децата и юношите на възраст 5–19 години. Тези стойности се отнасят конкретно до затлъстяването, а не до всички случаи на наднормено тегло.
Източници: СЗО, Obesity and overweight, 2026; The challenge of obesity, WHO European Region, 2024; WHO Data, Bulgaria, 2022.
Как се оценява теглото при децата?
При децата не е достатъчно да се използват критериите за възрастни. Индексът на телесната маса (ИТМ) се изчислява по формулата:
Получената стойност се интерпретира спрямо възрастта и пола чрез подходящи растежни криви и перцентили или стандартни отклонения (Z-score).
За деца и юноши на възраст 5–19 години СЗО определя:
- Наднормено тегло: ИТМ за възрастта над +1 стандартно отклонение.
- Затлъстяване: ИТМ за възрастта над +2 стандартни отклонения.
При деца под 5 години се използват отделни стандарти за растеж, поради което критериите трябва да се съобразят с възрастта.
Важно е да се проследява динамиката на растежа във времето, а не да се разчита единствено на единично измерване. ИТМ е скринингов показател и не измерва директно мастната тъкан.
Има ли връзка между теглото на родителите и това на децата?
Да. Научните данни показват убедителна връзка между ИТМ на родителите и вероятността детето да бъде с наднормено тегло или затлъстяване.
Систематичен обзор и метаанализ, публикуван в Obesity Reviews, включва 23 проучвания с данни за връзката между тегловния статус на родители и деца. Установена е почти двукратно по-висока вероятност за наднормено тегло или затлъстяване при децата, когато родителите са засегнати — обобщено отношение на шансовете (OR) 1,97; 95% доверителен интервал 1,85–2,10.
Това означава приблизително 97% по-високи шансове в изследваните групи, а не че рискът за всяко отделно дете е точно два пъти по-висок. Абсолютният риск зависи от възрастта, изходния риск и други фактори.
Какво се наблюдава в различните семейства?
1. Когато и двамата родители са с наднормено тегло или затлъстяване
В проучванията тази група обикновено показва най-силна връзка с наднорменото тегло и затлъстяването при децата. Рискът е по-висок, отколкото когато е засегнат само единият родител.
2. Когато само единият родител е с наднормено тегло или затлъстяване
Вероятността за наднормено тегло при детето също е повишена. Значение имат както наследствената предразположеност, така и семейните навици, хранителната среда и физическата активност.
3. Когато и двамата родители са с нормален ИТМ
Средно децата в тези семейства имат по-благоприятен рисков профил. Нормалният ИТМ на родителите обаче не изключва затлъстяване при детето, тъй като значение имат и други генетични, медицински, социални и поведенчески фактори.
Какво показват данните за майчиния ИТМ?
Метаанализ на 22 проучвания с над 181 000 деца на възраст 1–16 години установява, че спрямо майки с нормално тегло:
- при майки с наднормено тегло шансовете детето да бъде с наднормено тегло или затлъстяване са около 1,65 пъти по-високи;
- при майки със затлъстяване шансовете са около 2,69 пъти по-високи.
Тези оценки се отнасят до конкретния анализ и не трябва да се приемат като универсални индивидуални прогнози. Изследванията показват асоциация, но не доказват, че теглото на майката само по себе си причинява затлъстяване при детето.
Важно е да се подчертае, че връзката се наблюдава и при ИТМ на бащата. Профилактиката следователно трябва да включва цялото семейство, а не да се насочва единствено към майката.
Източници: Global relationship between parent and child obesity: a systematic review and meta-analysis, 2021; Body mass index in parents and their adult offspring: a systematic review and meta-analysis, 2024; The association between maternal body mass index and child obesity: a systematic review and meta-analysis, 2019.
Защо теглото на родителите има значение?
Връзката между теглото на родителите и децата е многофакторна. Тя се обяснява с няколко взаимодействащи механизма:
Генетична предразположеност. Наследствените особености могат да влияят върху апетита, усещането за ситост, енергийния разход и разпределението на мастната тъкан.
Обща семейна среда. Родителите и децата често се хранят с едни и същи продукти, имат сходен режим на хранене и споделят общи навици за движение и свободно време.
Хранителни навици. Честата консумация на енергийно плътни храни, подсладени напитки и големи порции може да улесни излишния енергиен прием.
Недостатъчна физическа активност. Продължителното седене, ограниченото движение и прекомерното екранно време могат да допринесат за увеличаване на теглото.
Фактори по време на бременността и ранното детство. Метаболитното здраве на майката, някои особености на вътреутробното развитие и ранните хранителни модели могат да повлияят върху последващия риск.
Социални и психологически фактори. Сънят, стресът, семейната организация, достъпът до здравословна храна и възможностите за безопасна физическа активност също имат значение.
Нито един от тези фактори не определя самостоятелно бъдещото тегло на детето. Обикновено става дума за съчетание на предразположеност и среда.
Какво трябва да включва профилактиката в кабинета на общопрактикуващия лекар?
1. Редовно проследяване на растежа
При профилактичните прегледи е необходимо да се измерват теглото и ръстът, да се изчислява ИТМ и да се интерпретира спрямо възрастта и пола. Особено внимание заслужава трайното преминаване към по-високи перцентили.
2. Оценка на семейния риск
При установено наднормено тегло е полезно да се уточнят:
- ИТМ и тегловният статус на двамата родители;
- фамилна анамнеза за захарен диабет тип 2, артериална хипертония и дислипидемия;
- хранителни навици и физическа активност в семейството;
- продължителност и качество на съня;
- наличие на хъркане, дневна сънливост или други симптоми, насочващи към нарушения на съня;
- лекарства и медицински състояния, които могат да влияят върху теглото.
3. Оценка на съпътстващите рискове
В зависимост от възрастта, степента на затлъстяване, фамилната анамнеза и клиничната картина може да се наложи оценка на:
- артериалното налягане;
- липидния профил;
- глюкозния метаболизъм;
- чернодробните ензими при съответни показания;
- признаци на обструктивна сънна апнея;
- ортопедични оплаквания и психосоциални затруднения.
Лабораторните изследвания се назначават индивидуално според клиничния риск и приложимите препоръки, а не автоматично при всяко дете с по-високо тегло.
4. Семейно ориентирана промяна на навиците
Най-добрият подход е цялото семейство да участва в промяната:
- редовно хранене с разнообразни и минимално преработени продукти;
- ограничаване на подсладените напитки;
- ежедневна физическа активност, съобразена с възрастта и възможностите;
- достатъчен сън и постоянен режим;
- ограничаване на продължителното екранно време;
- избягване на стигматизиращи коментари, наказания и крайни диети.
При деца с наднормено тегло или затлъстяване целта се определя индивидуално според възрастта, растежа, степента на затлъстяване и наличните усложнения. При растящите деца понякога е подходящо стабилизиране на теглото, докато ръстът продължава да се увеличава; в други случаи е необходимо целенасочено намаляване на теглото под медицинско наблюдение.
Кога е необходима допълнителна оценка?
Консултация със специалист е подходяща при тежко или бързо прогресиращо затлъстяване, съмнение за ендокринно или генетично заболяване, значими метаболитни усложнения, нарушения на съня или неуспех на първоначалните интервенции.
Особено внимание изискват ранното начало на тежко затлъстяване, изразеното забавяне на линейния растеж и симптомите, насочващи към вторична причина. Ендокринните причини са сравнително редки и обикновено се обсъждат при наличие на съответни клинични белези.
Основното послание към родителите
Наднорменото тегло при детето не е повод за обвинения или срам. То е сигнал, че трябва да се оцени цялостното здраве на детето и средата, в която расте.
Когато родителите също имат наднормено тегло, рискът при детето е по-висок, но това не означава, че затлъстяването е неизбежно. Семейната предразположеност не е присъда.
Най-ефективната профилактика започва рано, включва цялото семейство и се основава на устойчиви навици, редовно проследяване и подкрепа от медицински специалист.
Материалът има информационна цел и не замества индивидуалната медицинска консултация. Подходът към оценката и лечението на детското наднормено тегло трябва да бъде съобразен с възрастта, растежа, съпътстващите заболявания и актуалните клинични препоръки.
Източници за допълнително четене:
- WHO. Obesity and overweight.
- WHO Europe. The challenge of obesity.
- Zhang et al. Body mass index in parents and their adult offspring: A systematic review and meta-analysis. Obesity Reviews, 2024. PubMed.
- Global relationship between parent and child obesity: a systematic review and meta-analysis. PubMed.
- The association between maternal body mass index and child obesity: A systematic review and meta-analysis. PLOS Medicine, 2019. Full text.
Нобеловата награда по медицина за 2026 г.
Нобеловата награда по медицина за 2026 г.: учените, които се научиха да „включват и изключват“ мозъка със светлина
Тази година първата Нобелова награда — в областта на физиологията или медицината — беше присъдена на трима учени: Карл Дайсерот (САЩ), Петер Хегеман и Георг Нагел (Германия). Отличието им е за открития, довели до създаването на оптогенетиката — метод, който позволява с помощта на светлина да се управлява активността на отделни нервни клетки в жив мозък .
Защо това не е научна фантастика, а работещ метод
Преди да съществува оптогенетиката, изследователите можеха само да предполагат кои неврони са отговорни за дадено усещане, спомен или поведение. Електрическата стимулация беше твърде груба — тя активираше цели области, а не отделни клетки. Оптогенетиката реши този проблем.
Историята започва с една едноклетъчна зелена водорасла — Chlamydomonas. Тя плува към светлината, защото в мембраната ѝ има специален белтък — каналродопсин. Когато синята светлина го освети, в белтъка се отваря канал и в клетката навлизат йони, създавайки електричен импулс . Хегеман и Нагел откриват този механизъм в началото на 2000-те години. По-късно Дайсерот въвежда гена за този белтък в нервни клетки на гризачи и така превръща светлината в „ключ“ за управление на невроните. През 2007 г. той успява да направи това и в мозъка на жива мишка .
Какво означава това за медицината
Оптогенетиката не е лечение, което може да се предпише в кабинета на личния лекар. Тя е изследователски инструмент. Но именно благодарение на нея днес изследователите могат да идентифицират конкретните невронни вериги, свързани с паметта, страха, зависимостта, болката и други състояния .
В експерименталната медицина има и ранни опити за приложение: изследователи се опитват да използват този подход за възстановяване на зрението при хора с увредена ретина — чрез въвеждане на светочувствителни белтъци в останалите живи клетки на окото .
Защо това е важно за разбирането на мозъка
Мозъкът е изключително сложна мрежа. Досега учените можеха да наблюдават активността в дадена област, но не и да докажат причинно-следствена връзка — че именно тези клетки, а не съседните, са отговорни за дадено поведение. Оптогенетиката дава точно това: възможност да се „включи“ определена група неврони и да се види какво се променя. Както се изрази председателят на Нобеловия комитет Пер Свенингсон: това дава възможности за картографиране на мозъка, „за които някога можехме само да мечтаем“ .
Практическа бележка
Ако някой в интернет твърди, че вече има „лечение с оптогенетика“ за Алцхаймер, депресия или Паркинсон — това не е вярно към момента. Методът е мощен инструмент за фундаментална наука и за експериментална медицина, но не е терапия, достъпна за пациенти. Реалната му стойност е в това, че помага на учените да разберат защо се развиват тези заболявания, а оттам — да търсят по-точни цели за бъдещи лекарства.
Източници
Официалното съобщение на Nobelprize.org за наградата по физиология или медицина за 2026 г. е достъпно тук: https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/2026/summary/
Безопасността при хроничните заболявания – отговорност на лекаря и пациента
Безопасността при хроничните заболявания – отговорност на лекаря и пациента
26 септември 2026 г.
„Безопасна медицинска помощ през целия живот“
През 2026 г. Световната здравна организация поставя безопасността при лечението на хроничните неинфекциозни заболявания в центъра на Световния ден за безопасност на пациентите.
Мотото „Safe care for life“ – „Безопасна медицинска помощ през целия живот“ подчертава важна промяна в разбирането за медицинската безопасност.
При хронично заболяване безопасността не зависи само от правилно избраното лекарство. Тя зависи от целия процес:
правилна диагноза → подходящо лечение → правилно приложение → проследяване → начин на живот → участие на пациента.
WHO подчертава, че при хроничните заболявания медицинската помощ трябва да бъде продължителна, координирана и насочена към конкретния човек, а не само към отделния епизод на заболяването.
Безопасността не е само задача на лекаря
Лекарят носи отговорност да постави правилната диагноза, да назначи подходящо лечение, да обясни как се прилагат лекарствата и да проследява ефекта и нежеланите реакции.
Но при хроничните заболявания има и друга страна на безопасността — ежедневните решения на самия пациент.
Лекарството може да бъде правилно назначено, но резултатът от лечението зависи и от това дали пациентът:
- приема лекарствата според назначението;
- използва правилно инхалатора;
- спазва препоръките за контрол на заболяването;
- посещава необходимите контролни прегледи;
- съобщава за нежелани реакции или влошаване;
- избягва доказаните фактори, които влошават заболяването;
- предприема реални промени в начина си на живот.
Отговорността за здравето е споделена — между медицинския екип и самия пациент.
Бронхиална астма – когато лекарството не е достатъчно
Добър пример е бронхиалната астма.
Съвременната терапия позволява при правилно лечение повечето пациенти да постигнат добър контрол на заболяването и да водят активен живот. Инхалаторните лекарства са основна част от лечението, но ефективността им зависи и от правилната техника и от поведението на пациента.
В ежедневната практика обаче се срещат пациенти, които използват инхалаторна терапия, но продължават да пушат.
Тук възниква важен въпрос:
Може ли едновременно да лекуваме заболяването и ежедневно да поддържаме един от факторите, които го влошават?
Тютюневият дим е доказан фактор за влошаване на астмата. При пушещи пациенти се наблюдават по-лош контрол на заболяването, по-висок риск от обостряния и хоспитализации, а пушенето може да намали ефективността на кортикостероидното лечение.
Затова при пациент с астма, който пуши, отказването от тютюнопушенето не е просто обща препоръка за здравословен начин на живот. То е част от лечението на самото заболяване.
Същото се отнася и за хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), при която преустановяването на тютюнопушенето е една от най-важните интервенции за ограничаване на прогресията на белодробното увреждане.
Какво означава това за пациента?
Да използвате инхалатора си редовно е важно.
Но инхалаторът не може да компенсира напълно продължаващото излагане на тютюнев дим.
Ако пушите и имате астма или ХОББ, отказването от тютюнопушенето е една от най-важните стъпки, които можете лично да предприемете за своето здраве.
Това не означава, че човек трябва просто да бъде „посъветван да спре“.
Никотиновата зависимост е медицински проблем и пациентът може да има нужда от:
- разговор и индивидуален план;
- поведенческа подкрепа;
- проследяване;
- при подходящи случаи — медикаментозно лечение за отказване от тютюнопушенето.
WHO препоръчва използването на доказани поведенчески и фармакологични подходи при възрастни, които искат да прекратят употребата на тютюн.
Правилният подход е партньорство
Съвременната медицина не трябва да поставя лекаря и пациента от различни страни.
Лекарят не може да живее живота вместо пациента.
Пациентът не може сам да замени медицинската експертиза.
Ефективното лечение се получава, когато и двете страни изпълняват своята част.
Лекарят трябва да осигури:
точна диагноза → доказано лечение → ясни инструкции → проследяване.
Пациентът трябва да участва чрез:
правилно приложение → придържане към лечението → промяна на рисковите навици → своевременно търсене на медицинска помощ.
Това е особено важно при заболявания, които продължават години или десетилетия.
Здравето е ежедневен процес
Хроничното заболяване не се лекува само в кабинета на лекаря.
То се контролира и в дома, на работното място и в ежедневието.
Всеки ден пациентът прави избори, които могат да помогнат на лечението — или да го затруднят.
Затова безопасността при хроничните заболявания е не само въпрос на правилно лекарство.
Тя е съвместна работа между лекаря и пациента и лична отговорност на всеки човек за решенията, които взема за собственото си здраве.
Целта не е просто да лекуваме заболяването, а да помогнем на пациента да живее възможно най-дълго и възможно най-пълноценно с него.
Източници:
World Health Organization (WHO), World Patient Safety Day 2026 – Safe care for noncommunicable diseases.
Global Initiative for Asthma (GINA), Global Strategy for Asthma Management and Prevention – 2026 Update.
World Health Organization, Asthma.
World Health Organization, WHO clinical treatment guideline for tobacco cessation in adults.
Информацията е предназначена за общо медицинско информиране и не замества индивидуалната консултация с лекар.
Ипидакрин: важна промяна в препоръките на EMA
Вашият главен филътр
Честита нова учебна година!
Безопасност на лекарствата от EMA
Антибиотиците: кога са необходими
Антибиотиците: кога са необходими и защо правилната употреба е важна
Антибиотиците са едно от най-важните открития в медицината. Благодарение на тях днес можем успешно да лекуваме много бактериални инфекции, които в миналото са били опасни за живота.
Но антибиотиците имат един сериозен проблем: бактериите могат да станат устойчиви към тях.
Това явление се нарича антимикробна резистентност (AMR).
Какво представлява антибиотичната резистентност?
Когато дадена бактерия стане резистентна към определен антибиотик, лекарството вече не може ефективно да я унищожи или да спре размножаването ѝ.
Тогава инфекцията може да продължи по-дълго, лечението да стане по-сложно и да се наложи използването на други антибиотици.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) определя антимикробната резистентност като една от основните заплахи за общественото здраве в Европа. Употребата на антибиотици създава селекционен натиск върху бактериите и допринася за появата и разпространението на резистентни микроорганизми.
Антибиотикът не лекува вирусна инфекция
Една от най-честите причини за ненужна употреба на антибиотици е лечението на вирусни инфекции.
Настинката, грипът и много случаи на остри респираторни инфекции са причинени от вируси.
Антибиотиците действат срещу бактерии, а не срещу вируси.
Затова при обикновена вирусна инфекция антибиотикът няма да ускори оздравяването, но може да причини нежелани реакции и да допринесе за развитието на антибиотична резистентност.
Това не означава, че всяка инфекция с температура е вирусна. Понякога бактериална инфекция се развива самостоятелно или се появява като усложнение на вирусно заболяване.
Именно затова решението за антибиотично лечение трябва да се взема след медицинска оценка.
Защо не трябва сами да започваме антибиотик?
Понякога пациентът пази вкъщи останали таблетки от предишно лечение и ги приема при появата на подобни симптоми.
Това не е добра практика.
Антибиотикът може да бъде неподходящ за конкретната инфекция. Дозата може да не е правилната, продължителността на лечението може да е недостатъчна, а причината за заболяването може изобщо да не е бактериална.
Освен това различните антибиотици имат различен спектър на действие и различен риск от нежелани реакции.
Затова антибиотикът трябва да бъде избран според конкретната клинична ситуация.
По-силният антибиотик не означава по-добро лечение
Това е един от най-разпространените митове.
При бактериална инфекция най-добрият антибиотик не е непременно „най-силният“.
Правилният избор е този, който е ефективен срещу причинителя, подходящ за конкретния пациент и носи възможно най-малък риск от нежелани реакции и развитие на резистентност.
В съвременната медицина се използва принципът на рационалната антибиотична терапия.
Това означава:
- антибиотикът да бъде назначен само когато има показание;
- да бъде избран подходящият препарат;
- да се използва правилната доза;
- да се спазва необходимата продължителност на лечението;
- при възможност да се използват микробиологични изследвания и антибиограма;
- лечението да бъде преценявано отново при промяна на състоянието на пациента.
А защо лекарят понякога не назначава антибиотик?
Това е важен въпрос.
Когато лекарят препоръчва наблюдение, симптоматично лечение или контролен преглед вместо антибиотик, това не означава, че „не се прави нищо“.
В много случаи организмът сам успешно се справя с инфекцията.
Задачата на лекаря е да прецени вероятната причина за заболяването, риска от усложнения и необходимостта от антибиотично лечение.
Понякога най-правилното лечение е именно да не се използва антибиотик.
Защо тази тема е особено важна в България?
Проблемът с антибиотичната употреба е особено актуален и за България.
Според данни на OECD потреблението на антибиотици в общността в България през 2023 г. е било около 25 дневни дефинирани дози на 1000 души дневно — по-високо от средното за страните от OECD.
Освен това над 60% от използваните антибиотици са принадлежали към групата Watch в класификацията на Световната здравна организация (WHO). Тези антибиотици са важни лекарства, но трябва да се използват при конкретни показания и с особено внимание поради по-високия потенциал за развитие на резистентност.
Данните на ECDC също показват, че България остава сред страните, при които потреблението на антибиотици представлява сериозно предизвикателство. През 2024 г. общото потребление е било 23,4 DDD на 1000 души дневно — с 8% над базовото ниво от 2019 г. Същевременно делът на антибиотиците от групата „Access“ е бил 40,7%, докато европейската цел за 2030 г. е най-малко 65%.
Това означава, че рационалната употреба на антибиотици е важна задача и за първичната медицинска помощ.
Какво можем да направим като пациенти?
Няколко прости правила могат да помогнат:
Не приемайте антибиотик без лекарска препоръка.
Не използвайте останали таблетки от предишно лечение.
Не давайте своя антибиотик на друг човек.
Не настоявайте за антибиотик при всяка инфекция с температура или кашлица.
Ако лекарят е назначил антибиотик, приемайте го точно според предписанието.
При поява на нежелани реакции се свържете с лекаря, вместо самостоятелно да променяте лечението.
И най-важното — не очаквайте антибиотикът да лекува всяка инфекция.
Антибиотиците трябва да останат ефективни
Антибиотичната резистентност не е проблем само на болниците или на инфекционистите.
Голяма част от антибиотиците се назначават в първичната медицинска помощ. ECDC посочва, че именно първичната помощ е мястото, където се изписват приблизително 80–90% от всички антибиотици.
Затова всяко правилно решение има значение.
Когато антибиотикът е необходим, той трябва да бъде използван правилно.
Когато не е необходим, най-доброто лечение може да бъде да не бъде назначен.
Така предпазваме не само пациента днес, но и ефективността на антибиотиците за бъдещето.
За справка
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната консултация с лекар.
