Вашият главен филътр
Вашият главен филтър: защо един кръвен тест ще ви каже повече за здравето на бъбреците, отколкото предполагате
Представете си, че имате двама мълчаливи пазители, които денонощно пречистват организма ви от токсини. Това са вашите бъбреци. Те не болят, докато проблемът не стане критичен. Но има прост начин да надникнете в „отчета за работата“ им — и това не е ехография и не е сложна процедура, а обикновен кръвен тест. Става дума за скоростта на гломерулната филтрация (eGFR).
Какво е eGFR с прости думи
Ако трябва да го обясним съвсем просто, eGFR показва с каква скорост бъбреците ви пречистват кръвта от продуктите на обмяната. Това е като показател за мощността на помпата в една пречиствателна система за вода: колкото по-висока е стойността, толкова по-добре филтрира вашият „вграден филтър“.
Лекарите изчисляват този показател не с отделен скъп тест, а по формула, в която се въвеждат нивото на креатинина — обикновен продукт на мускулната обмяна — плюс възрастта, пола и други параметри. Нормата е 90 и повече. Ако стойността падне до 60 и по-ниско, това е сериозен сигнал.
🩺 Колко често да проверяваме eGFR: три нива на контрол
Съвременните клинични ръководства (включително NICE и KDIGO) не дават един универсален отговор. Честотата зависи от вашата „начална точка“. Ето как изглежда на практика:
· Ако сте здрави и не сте в рискова група: достатъчно е да си правите базов метаболитен кръвен тест (включително креатинин и изчисляване на eGFR) веднъж годишно. Това е онзи ежегоден профилактичен преглед, който не бива да се пропуска.
· Ако имате рискови фактори (диабет, хипертония, фамилна анамнеза за бъбречни заболявания): контролът трябва да бъде по-строг. Лекарите препоръчват проверка на eGFR и изследване на урината за албумин не по-малко от веднъж годишно, а при диабет тип 2 — още от началото ежегодно. По същество рисковите фактори превръщат „веднъж годишно“ в задължителен минимум.
· Ако вече е диагностицирано ХБЗ (нефропатия): тук честотата става индивидуална и може да достигне 1–4 пъти годишно. Например при ранни стадии с нисък риск може да е достатъчно веднъж годишно, но при висока протеинурия или бързо снижаване на функцията изследванията се назначават на всеки 3–6 месеца. Това вече не е рутина, а целенасочен мониторинг, за да не се пропусне моментът, в който лечението трябва да се промени.
🧪 Защо eGFR е по-важен от простото „число“
Самото число не означава много извън контекста. Лекарите гледат динамиката: ако преди година eGFR е бил 75, а сега е 55 — това е тревожен сигнал, дори ако формално все още сте „в границите“. Това е особено важно за пациентите с диабет: новите български правила, между другото, официално включиха eGFR и изследването на албумин в показателите, които общопрактикуващите лекари използват за мониторинг на такива пациенти.
Освен това eGFR не е просто „оценка на бъбреците“. Той е тясно свързан с риска от сърдечно-съдови усложнения. Затова в новото ръководство на ESC за 2026 г. прозвуча ясна препоръка: всички пациенти със сърдечно-съдови заболявания трябва поне веднъж годишно да проверяват eGFR и албуминурия, за да забележат навреме проблеми с бъбреците.
💡 Какво означава това за вас
eGFR не е изследване „за всеки случай“. Това е инструмент, който позволява да се види как работят бъбреците ви много преди появата на симптоми. Ако сте здрави — включете го в ежегодния профилактичен преглед. Ако имате диабет, хипертония или сърдечно заболяване — обсъдете с лекаря индивидуален график. Ако ХБЗ вече е налице — стриктно следвайте назначената честота на контрол, защото именно редовността тук спасява от късна диагностика.
Бъбреците не болят, но това не означава, че не трябва да се следи за тях. Едно несложно изчисление — и ще знаете как работи личният ви филтър.
Честита нова учебна година!
Уважаеми родители,
С началото на новата учебна година Ви пожелавам много спокойствие, търпение и увереност по пътя на Вашите деца. Нека учебните дни бъдат изпълнени с любопитство, нови знания, добри приятелства и много усмивки.
На всички ученици пожелавам здраве, успехи и вдъхновение, смело да следват мечтите си и да не се страхуват от новите предизвикателства.
На Вас, родители, пожелавам сили и мъдрост, за да бъдете винаги до тях с подкрепа, разбиране и обич.
Нека новата учебна година бъде здрава, успешна и щастлива за всяко българско семейство!
С уважение и най-добри пожелания,
Д-р Игор Федоров
Личен лекар
Безопасност на лекарствата от EMA
Безопасност на лекарствата: EMA започна преглед на парентералните препарати с желязо
4 септември 2026 г.
Европейската агенция по лекарствата (EMA) започна нов преглед на безопасността на инжекционните препарати, съдържащи желязо. Решението е взето от Комитета за оценка на риска при лекарствената безопасност (PRAC) след заседанието му от 31 август – 3 септември 2026 г.
Причината за прегледа е необходимостта да бъде оценен рискът от хипофосфатемия (понижено ниво на фосфатите в кръвта) и свързаните с нея костни усложнения, включително остеомалация – нарушение на минерализацията и омекване на костите. При тежки и продължителни случаи това може да доведе до костни болки и фрактури.
Защо EMA извършва този преглед?
Парентералното желязо се използва широко при лечение на железен дефицит и желязодефицитна анемия, когато:
- пероралното лечение с желязо е неефективно или не се понася;
- пероралното приложение не е подходящо;
- е необходимо по-бързо възстановяване на железните депа.
Хипофосфатемията вече е известна нежелана реакция при някои препарати, особено при тези, съдържащи железен карбоксималтозат (ferric carboxymaltose).
EMA посочва обаче, че са съобщавани случаи на хипофосфатемия и костни усложнения и при други инжекционни препарати с желязо. Поради това настоящият преглед обхваща парентералните железни препарати като група, а не само препаратите с железен карбоксималтозат.
Какво представлява хипофосфатемията?
Фосфатите имат важна роля за енергийния метаболизъм, мускулната функция и поддържането на нормална костна минерализация.
При значително или продължително понижение на фосфатите могат да се появят:
- изразена отпадналост и слабост;
- мускулни болки или слабост;
- костни болки;
- нарушения в костната минерализация;
- при тежки и продължителни случаи – остеомалация и фрактури.
Особено важно е, че костните промени при остеомалация не винаги се откриват при обикновена рентгенография.
Какво е важно за общопрактикуващия лекар?
Този въпрос има практическо значение за ОПЛ, тъй като все повече пациенти получават парентерално желязо в болнични, дневни или амбулаторни структури и след това продължават проследяването си при личния лекар.
При пациент, който наскоро е получил венозно желязо, е важно да се има предвид възможността за хипофосфатемия, особено ако се появят нови, необясними симптоми след лечението.
Особено внимание заслужават пациенти с:
- повтарящи се курсове на парентерално желязо;
- продължаващ железен дефицит, изискващ многократно приложение;
- новопоявила се необяснима слабост;
- дифузни или персистиращи костни болки;
- мускулна слабост;
- симптоми, които не се обясняват достатъчно добре с анемията или основното заболяване.
При клинично съмнение може да се обсъди изследване на серумния фосфат, заедно с останалите лабораторни показатели според конкретната клинична ситуация.
Това означава ли, че венозното желязо трябва да бъде спряно?
Не.
Започването на преглед от PRAC не означава, че EMA е установила, че парентералните препарати с желязо са неприемливо опасни или че лечението трябва да бъде преустановено.
Целта на процедурата е да се анализират наличните данни за риска от хипофосфатемия и свързаните костни увреждания, както и да се оцени дали настоящите мерки за ограничаване на този риск са достатъчни.
След приключване на оценката PRAC ще прецени дали са необходими промени в продуктовата информация или други регулаторни мерки.
А какво ще стане с таблетките желязо?
Настоящият преглед не включва пероралните препарати с желязо.
Според EMA причината е, че при пероралното приложение желязото се доставя в организма в значително по-малки количества и за по-дълъг период, поради което рискът от хипофосфатемия се счита за значително по-нисък в сравнение с парентералното приложение.
Практически извод
Парентералното желязо остава важен и ефективен метод за лечение на железен дефицит и желязодефицитна анемия при подходящи пациенти. Настоящият преглед на EMA обаче е напомняне, че венозното желязо не трябва да се разглежда като напълно еквивалентно на пероралната терапия по отношение на профила на безопасност.
При проследяване на пациент след парентерално приложение на желязо ОПЛ трябва да има предвид не само хемоглобина и показателите за железен статус, но и появата на нови необясними симптоми, които могат да насочат към хипофосфатемия.
Важно: Към момента това е започнал регулаторен преглед. Няма препоръка пациентите самостоятелно да прекратяват назначено лечение. При въпроси относно конкретен препарат или необходимостта от продължаване на терапията решението трябва да бъде взето от лекуващия лекар.
Източник
Европейска агенция по лекарствата (EMA), Meeting highlights from the Pharmacovigilance Risk Assessment Committee (PRAC), 31 August – 3 September 2026.
Антибиотиците: кога са необходими
Антибиотиците: кога са необходими и защо правилната употреба е важна
Антибиотиците са едно от най-важните открития в медицината. Благодарение на тях днес можем успешно да лекуваме много бактериални инфекции, които в миналото са били опасни за живота.
Но антибиотиците имат един сериозен проблем: бактериите могат да станат устойчиви към тях.
Това явление се нарича антимикробна резистентност (AMR).
Какво представлява антибиотичната резистентност?
Когато дадена бактерия стане резистентна към определен антибиотик, лекарството вече не може ефективно да я унищожи или да спре размножаването ѝ.
Тогава инфекцията може да продължи по-дълго, лечението да стане по-сложно и да се наложи използването на други антибиотици.
Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) определя антимикробната резистентност като една от основните заплахи за общественото здраве в Европа. Употребата на антибиотици създава селекционен натиск върху бактериите и допринася за появата и разпространението на резистентни микроорганизми.
Антибиотикът не лекува вирусна инфекция
Една от най-честите причини за ненужна употреба на антибиотици е лечението на вирусни инфекции.
Настинката, грипът и много случаи на остри респираторни инфекции са причинени от вируси.
Антибиотиците действат срещу бактерии, а не срещу вируси.
Затова при обикновена вирусна инфекция антибиотикът няма да ускори оздравяването, но може да причини нежелани реакции и да допринесе за развитието на антибиотична резистентност.
Това не означава, че всяка инфекция с температура е вирусна. Понякога бактериална инфекция се развива самостоятелно или се появява като усложнение на вирусно заболяване.
Именно затова решението за антибиотично лечение трябва да се взема след медицинска оценка.
Защо не трябва сами да започваме антибиотик?
Понякога пациентът пази вкъщи останали таблетки от предишно лечение и ги приема при появата на подобни симптоми.
Това не е добра практика.
Антибиотикът може да бъде неподходящ за конкретната инфекция. Дозата може да не е правилната, продължителността на лечението може да е недостатъчна, а причината за заболяването може изобщо да не е бактериална.
Освен това различните антибиотици имат различен спектър на действие и различен риск от нежелани реакции.
Затова антибиотикът трябва да бъде избран според конкретната клинична ситуация.
По-силният антибиотик не означава по-добро лечение
Това е един от най-разпространените митове.
При бактериална инфекция най-добрият антибиотик не е непременно „най-силният“.
Правилният избор е този, който е ефективен срещу причинителя, подходящ за конкретния пациент и носи възможно най-малък риск от нежелани реакции и развитие на резистентност.
В съвременната медицина се използва принципът на рационалната антибиотична терапия.
Това означава:
- антибиотикът да бъде назначен само когато има показание;
- да бъде избран подходящият препарат;
- да се използва правилната доза;
- да се спазва необходимата продължителност на лечението;
- при възможност да се използват микробиологични изследвания и антибиограма;
- лечението да бъде преценявано отново при промяна на състоянието на пациента.
А защо лекарят понякога не назначава антибиотик?
Това е важен въпрос.
Когато лекарят препоръчва наблюдение, симптоматично лечение или контролен преглед вместо антибиотик, това не означава, че „не се прави нищо“.
В много случаи организмът сам успешно се справя с инфекцията.
Задачата на лекаря е да прецени вероятната причина за заболяването, риска от усложнения и необходимостта от антибиотично лечение.
Понякога най-правилното лечение е именно да не се използва антибиотик.
Защо тази тема е особено важна в България?
Проблемът с антибиотичната употреба е особено актуален и за България.
Според данни на OECD потреблението на антибиотици в общността в България през 2023 г. е било около 25 дневни дефинирани дози на 1000 души дневно — по-високо от средното за страните от OECD.
Освен това над 60% от използваните антибиотици са принадлежали към групата Watch в класификацията на Световната здравна организация (WHO). Тези антибиотици са важни лекарства, но трябва да се използват при конкретни показания и с особено внимание поради по-високия потенциал за развитие на резистентност.
Данните на ECDC също показват, че България остава сред страните, при които потреблението на антибиотици представлява сериозно предизвикателство. През 2024 г. общото потребление е било 23,4 DDD на 1000 души дневно — с 8% над базовото ниво от 2019 г. Същевременно делът на антибиотиците от групата „Access“ е бил 40,7%, докато европейската цел за 2030 г. е най-малко 65%.
Това означава, че рационалната употреба на антибиотици е важна задача и за първичната медицинска помощ.
Какво можем да направим като пациенти?
Няколко прости правила могат да помогнат:
Не приемайте антибиотик без лекарска препоръка.
Не използвайте останали таблетки от предишно лечение.
Не давайте своя антибиотик на друг човек.
Не настоявайте за антибиотик при всяка инфекция с температура или кашлица.
Ако лекарят е назначил антибиотик, приемайте го точно според предписанието.
При поява на нежелани реакции се свържете с лекаря, вместо самостоятелно да променяте лечението.
И най-важното — не очаквайте антибиотикът да лекува всяка инфекция.
Антибиотиците трябва да останат ефективни
Антибиотичната резистентност не е проблем само на болниците или на инфекционистите.
Голяма част от антибиотиците се назначават в първичната медицинска помощ. ECDC посочва, че именно първичната помощ е мястото, където се изписват приблизително 80–90% от всички антибиотици.
Затова всяко правилно решение има значение.
Когато антибиотикът е необходим, той трябва да бъде използван правилно.
Когато не е необходим, най-доброто лечение може да бъде да не бъде назначен.
Така предпазваме не само пациента днес, но и ефективността на антибиотиците за бъдещето.
За справка
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната консултация с лекар.
Източници за публикацията
Хипертонията
Хипертонията: важно е не само да понижим кръвното налягане
Артериалната хипертония е едно от най-разпространените хронични заболявания. Добрата новина е, че днес разполагаме с много ефективни лекарства и добре проучени методи за лечение.
Затова съвременният проблем често вече не е липсата на лекарства, а фактът, че кръвното налягане остава недостатъчно добре контролирано.
Защо кръвното налягане остава високо?
Причините могат да бъдат различни.
Понякога човек приема лекарствата нередовно, пропуска таблетки, самоволно намалява дозата или прекратява лечението, когато кръвното налягане се нормализира.
В други случаи причината може да бъде недостатъчна доза, необходимост от комбинация от няколко лекарства, неправилно измерване на кръвното налягане или наличие на друго заболяване.
Влияние могат да имат също наднорменото тегло, прекомерната употреба на сол и алкохол, ниската физическа активност, някои други лекарства и заболяванията на бъбреците.
Ето защо лечението на хипертонията не се изчерпва с еднократно назначаване на лекарства. Необходимо е периодично да се оценяват както стойностите на кръвното налягане, така и цялостното състояние на пациента.
Съвременните европейски препоръки подчертават значението на правилната диагностика, измерването на кръвното налягане в домашни условия и индивидуалния избор на лечение.
Какво се променя с напредването на възрастта?
С възрастта подходът към лечението трябва да бъде все по-индивидуален.
Представете си двама души на 78 години. Единият ежедневно се разхожда, пазарува сам, грижи се за дома си и сам приема лекарствата си. Другият ходи трудно, уморява се бързо, падал е няколко пъти през последната година и има затруднения с приема на лекарствата.
Възрастта е една и съща, но здравословното състояние е съвсем различно.
Затова в съвременната медицина все по-голямо значение има понятието frailty — синдром на старческата астения и уязвимост.
Това не е просто „нормална старост“. При този синдром физиологичните резерви на организма са намалени и човек е по-уязвим при заболяване, обезводняване, операция или други физически натоварвания.
Защо прекалено ниското кръвно налягане също може да бъде проблем?
Целта на лечението не е да постигнем възможно най-ниската стойност на апарата.
Целта е да намалим риска от инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и бъбречно увреждане, без едновременно с това да създаваме нови проблеми.
Особено при възрастните хора прекомерното понижаване на кръвното налягане може да причини замайване, слабост, нестабилност, припадък или падане.
Падането при възрастен човек понякога има сериозни последствия — счупване, хоспитализация, загуба на самостоятелност и продължително възстановяване.
Затова при много възрастни и физически уязвими пациенти целевите стойности на кръвното налягане трябва да бъдат определяни индивидуално.
А какво общо има хипертонията с паметта?
Хипертонията засяга не само сърцето и кръвоносните съдове. Продължително повишеното кръвно налягане може да уврежда и кръвоносните съдове на мозъка и да увеличава риска от инсулт и когнитивно влошаване.
Затова при пациент с продължителна хипертония лекарят трябва да се интересува не само от стойностите на кръвното налягане.
Важно е да се обърне внимание и на промени в паметта, ориентацията, равновесието и способността за извършване на обичайните ежедневни дейности.
Това не означава, че всяко нарушение на паметта при човек с хипертония е причинено от високото кръвно налягане. Причините за когнитивните нарушения са много.
Но сърцето, кръвоносните съдове, мозъкът и способността на човека да остане самостоятелен трябва да се разглеждат като едно цяло.
Какво означава frailty?
-
- Frailty може да се обясни като намаляване на „резервите“ на организма.
-
- Лекарят може да обърне внимание на няколко прости въпроса:
-
- Може ли човекът да ходи нормално?
-
- Може ли сам да се изправи от стол?
-
- Имал ли е падания?
-
- Намаляла ли е мускулната му сила?
-
- Има ли промени в паметта или ориентацията?
-
- Може ли самостоятелно и правилно да приема лекарствата си?
-
- Може ли да извършва обичайните си ежедневни дейности?
Тези въпроси помагат на лекаря да избере лечение, което е не само ефективно, но и безопасно.
Лечението на хипертонията е повече от прием на таблетки
За добрия контрол на кръвното налягане са важни редовното измерване, правилно подбраната лекарствена терапия и контролът на рисковите фактори.
Телесното тегло, физическата активност, храненето, приемът на сол, тютюнопушенето, употребата на алкохол, холестеролът и кръвната захар имат значение за сърдечно-съдовия риск.
При възрастните хора е особено важно да се следи за замайване, слабост, нестабилност и падания.
Лекарят трябва да оценява не само какви стойности показва апаратът за кръвно налягане, но и как пациентът се чувства и как се справя в ежедневието.
Най-важното
Съвременното лечение на хипертонията не е насочено просто към постигане на добра стойност на кръвното налягане.
Целта е да намалим риска от инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, бъбречно увреждане и загуба на самостоятелност.
Затова добрият контрол на кръвното налягане трябва да върви заедно с грижа за сърцето, мозъка, физическата активност и безопасността на лекарственото лечение.
Ако имате диагностицирана хипертония, не променяйте самостоятелно дозата и не спирайте лекарствата само защото кръвното Ви налягане се е нормализирало.
Нормалното кръвно налягане по време на лечение не означава, че лекарствата вече не са необходими. То показва, че лечението работи.
Ако по време на лечението се появят замайване, слабост, падания или прекалено ниско кръвно налягане, уведомете Вашия лекар. Може да е необходима корекция на терапията.
Добрият контрол на хипертонията не означава най-ниската възможна стойност на апарата. Той означава кръвно налягане, при което предпазваме сърцето и мозъка и същевременно съхраняваме възможността човек да остане активен и самостоятелен.
За справка
Допълнителна информация
- Европейско дружество по кардиология (ESC) — Препоръки за повишено артериално налягане и хипертония, 2024 г.
- ESC Pocket Guidelines — Elevated Blood Pressure and Hypertension.
- JAMA Network Open — Antihypertensives, Blood Pressure, and Estimated Risk of Dementia in Late Life
Материалът има информационен характер и не замества индивидуалната консултация с лекар.
Ваксинация след 65 години: защита не само от инфекции, но и за сърцето
Защо ваксинацията срещу грип и пневмококови инфекции е особено важна след 65-годишна възраст?
С напредването на възрастта имунната система постепенно губи част от способността си да реагира ефективно на инфекциите. Затова при хората над 65 години грипът, пневмококовите инфекции и други респираторни инфекции по-често протичат тежко и по-често водят до хоспитализация.
Но има и още една причина да се отнасяме сериозно към профилактиката.
Острата инфекция не засяга само белите дробове. Тя може да натовари значително сърдечно-съдовата система и да провокира усложнения при хора с вече съществуващи заболявания.
Именно затова съвременната кардиология все по-често разглежда ваксинацията като част от комплексната сърдечно-съдова профилактика.
Защо инфекцията може да бъде опасна за сърцето?
По време на грип или друга тежка респираторна инфекция организмът реагира с изразена възпалителна реакция. Повишават се температурата и сърдечната честота, увеличава се метаболитното натоварване и се променя състоянието на кръвоносните съдове и системата на кръвосъсирването.
При човек със сърдечно-съдово заболяване това допълнително натоварване може да има сериозни последици.
Инфекциите могат да бъдат свързани с повишен риск от:
- декомпенсация на сърдечна недостатъчност;
- остър коронарен синдром и инфаркт на миокарда;
- мозъчен инсулт;
- нарушения на сърдечния ритъм;
- хоспитализация поради сърдечно-съдови или белодробни усложнения.
Особено уязвими са пациентите с исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, захарен диабет, хронични белодробни и бъбречни заболявания.
Грипната ваксина и сърдечно-съдовият риск
Данните от клинични проучвания и метаанализи показват, че ползата от противогрипната ваксина при пациенти с висок сърдечно-съдов риск може да надхвърля предотвратяването на самата грипна инфекция.
Метаанализ на шест рандомизирани клинични проучвания, включващи 9001 пациенти, установява по-ниска честота на големи неблагоприятни сърдечно-съдови събития при ваксинираните срещу грип. В рамките на една година такова събитие е регистрирано при 3,6% от ваксинираните срещу 5,4% при контролната група. Това съответства на приблизително едно предотвратено сърдечно-съдово събитие на всеки 56 ваксинирани пациенти в изследваната популация.
Това не означава, че противогрипната ваксина може да замести лечението на артериалната хипертония, холестерола, диабета или сърдечната недостатъчност.
Ваксинацията е допълнителен профилактичен инструмент.
Европейското кардиологично общество (ESC) също разглежда ваксинацията като част от профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. В клиничния консенсус на ESC от 2025 г. се подчертава, че инфекции като грип, пневмония и COVID-19 могат да влошат сърдечната недостатъчност и да увеличат риска от големи сърдечно-съдови събития.
А какво показват новите данни за сезон 2026–2027?
През септември 2026 г. JAMA публикува актуализиран систематичен преглед на ефективността и безопасността на сезонните противогрипни ваксини.
Анализът потвърждава, че възрастните ≥65 години и хората с хронични заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, са сред групите с най-висок риск от тежко протичане на грип. Ефективността на ваксината варира между сезоните и зависи от циркулиращите вирусни щамове и съответствието им с ваксиналните антигени.
Следователно ваксинацията не гарантира, че човек няма да се разболее от грип, но намалява риска от тежко заболяване и неговите усложнения.
Пневмококовата ваксина
Пневмококът (Streptococcus pneumoniae) е важна причина за пневмония и инвазивни пневмококови инфекции.
Рискът от тежко заболяване се увеличава с възрастта и е особено висок при хора с хронични заболявания.
Затова профилактиката на пневмококовите инфекции има особено значение при хората ≥65 години.
В България профилактиката на сезонния грип и пневмококовите инфекции при лицата на и над 65 години е обект на национална програма.
Това не означава, че всеки човек ≥65 години трябва автоматично да получи всяка налична ваксина.
Необходимите имунизации зависят от възрастта, придружаващите заболявания, предишните ваксинации, индивидуалния риск и действащите препоръки.
Кои пациенти трябва особено да обсъдят ваксинацията със своя личен лекар?
Особено внимание заслужават хората над 65 години с:
- исхемична болест на сърцето;
- преживян инфаркт или инсулт;
- сърдечна недостатъчност;
- артериална хипертония;
- захарен диабет;
- хронично бъбречно заболяване;
- ХОББ или друга хронична белодробна болест;
- имунокомпрометиращи заболявания или лечение;
- други състояния, повишаващи риска от тежко протичане на инфекция.
Ваксинацията е част от профилактиката, а не заместител на лечението
За пациента със сърдечно-съдово заболяване профилактиката има няколко равностойни компонента:
контрол на артериалното налягане + контрол на LDL-холестерола + контрол на диабета + отказ от тютюнопушене + физическа активност + правилно хранене + придържане към назначеното лечение + профилактика на ваксинопредотвратими инфекции.
Тези мерки се допълват.
В този смисъл ваксинацията може да се разглежда като част от съвременната концепция за кардиоваскуларна профилактика.
Какво да направя, ако съм на 65 или повече години?
Ако сте на ≥65 години, при профилактичния преглед е полезно да обсъдите с личния си лекар:
- Имате ли нужда от сезонна противогрипна ваксина?
- Имате ли показание за пневмококова ваксина?
- Какъв е статусът Ви по отношение на COVID-19 ваксинацията?
- Имате ли показания за профилактика срещу RSV?
- Кои ваксини вече сте получили и кога?
- Има ли специфични противопоказания или причини за отлагане?
Най-важното
След 65-годишна възраст ваксинацията не е само защита срещу инфекция.
Предотвратяването на тежка респираторна инфекция може да означава и предотвратяване на хоспитализация, декомпенсация на хронично заболяване и потенциално на сериозно сърдечно-съдово усложнение.
Затова ваксинацията трябва да бъде част от ежегодната профилактична оценка на здравето на всеки пациент ≥65 години.
Обсъдете индивидуалната си схема за ваксинация с Вашия личен лекар.
Информацията е с образователна цел и не замества индивидуална медицинска консултация. Конкретните ваксини, интервали и условия за приложение се определят съобразно действащите национални препоръки, медицинските показания и индивидуалното здравословно състояние.
Източници
- JAMA. Influenza Vaccine Effectiveness and Safety for the 2026–2027 Respiratory Season. 2026.
- JAMA. COVID-19 Vaccine Effectiveness and Safety for the 2026–2027 Respiratory Season. 2026.
- JAMA Network Open. Association of Influenza Vaccination With Cardiovascular Risk: A Meta-analysis.
- European Society of Cardiology. Vaccination as a new form of cardiovascular prevention.
- Министерство на здравеопазването на Република България — Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и пневмококовите инфекции при лица на и над 65 години.
Какво трябва да знаете за общата практика на вашия лекар
Какво представлява общата практика?
Общата практика е основният сектор в медицината, който се фокусира върху профилактиката, диагностиката и лечението на редица заболявания и състояния. Лекарите, практикуващи в тази област, са обучени да предлагат интегриран подход към здравето на пациентите, осигурявайки високо качество на грижа.
Как да се запишете на преглед?
Записването за преглед при вашия общопрактикуващ лекар е лесен процес. Чрез онлайн системите за записване, можете бързо и удобно да резервирате час. Тези системи осигурава за пациенти, които желаят да проучат времето на работа на лекаря и да избират между наличните часове.
Какви новини и актуализации можете да очаквате?
Общата практика не само че предоставя услуги от медицинска гледна точка, но и информира пациентите за новини и актуализации в медицината. Важно е да следите обновленията, свързани с нови технологии, методи на лечение и съвети за подобряване на вашето здраве.
Значението на общата практика за здравето
Какво представлява общата медицинска практика?
Общата медицинска практика е основата на системата за първична медицинска помощ. Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) е лекарят, към когото пациентът най-често се обръща при нов здравословен проблем, за профилактика или за проследяване на вече установено заболяване.
В България общата медицина е самостоятелна клинична специалност. Общопрактикуващият лекар не само извършва преглед и лечение, но и координира медицинската помощ, когато са необходими консултации с други специалисти, лабораторни и образни изследвания или болнично лечение.
Какво можете да получите в общата практика?
В рамките на първичната медицинска помощ се извършват дейности според здравословното състояние и медицинската необходимост на пациента, включително:
-
преглед и оценка на остри и хронични здравословни проблеми;
-
диагностика и лечение на заболявания в компетентността на общата медицина;
-
профилактични прегледи и оценка на рискови фактори;
-
проследяване на пациенти с хронични заболявания и диспансерно наблюдение;
-
имунизации и профилактика на инфекциозни заболявания;
-
назначаване на необходимите лабораторни и други изследвания;
-
насочване към лекар специалист, когато медицинското състояние го изисква;
-
проследяване на резултатите от проведени консултации и изследвания;
-
медицинска документация и електронни медицински услуги съобразно действащата нормативна уредба.
За здравноосигурените лица конкретният обхват на дейностите, които се заплащат от НЗОК, се определя от действащото законодателство и Националния рамков договор. Направление за специалист или изследване се издава след медицинска преценка и извършен преглед, когато съществуват медицински показания.
Профилактиката е част от медицинската помощ
Профилактиката не се ограничава само до измерване на кръвното налягане. При профилактичните прегледи се оценяват здравословното състояние и рисковите фактори на пациента, като при необходимост се предприемат допълнителни изследвания или се препоръчва консултация със специалист.
Здравноосигурените лица над 18 години имат право на един задължителен профилактичен преглед за всяка календарна година. Неговият обхват и периодичност са нормативно определени.
При децата профилактичните грижи включват проследяване на физическото и психомоторното развитие, профилактични прегледи, изследвания и имунизации съобразно възрастта и действащия имунизационен календар.
Пациентът има право да бъде информиран
Съвременната медицинска помощ е партньорство между лекар и пациент.
Пациентът има право на достъпна и качествена медицинска помощ, на ясна информация относно здравословното си състояние, възможностите за диагностика и лечение, както и на информация за съответните рискове и алтернативи.
Лекуващият лекар е длъжен да предостави на пациента необходимата информация по разбираем начин. Законът за здравето регламентира и правото на пациента на защита на информацията, свързана със здравословното му състояние.
Онлайн записване – удобство, а не заместител на медицинската преценка
Онлайн записването улеснява организацията на посещението и позволява на пациента предварително да избере подходящ час.
То не променя медицинския характер на прегледа. Медицинската оценка, диагнозата, назначаването на лечение, изследванията и необходимостта от консултация със специалист се определят от лекаря след преглед и медицинска преценка.
Онлайн записването е особено удобно за профилактични прегледи, контролни посещения и предварително планирани консултации.
При спешно или животозастрашаващо състояние не използвайте онлайн записване. Потърсете спешна медицинска помощ на телефон 112.
Как работи връзката между личния лекар и специалиста?
Общопрактикуващият лекар често е първата медицинска инстанция при възникване на здравословен проблем.
Когато състоянието на пациента изисква специализирана оценка, ОПЛ може да насочи пациента към съответния специалист или към необходимото медико-диагностично изследване съгласно действащите правила на НЗОК.
Това позволява медицинската помощ да бъде организирана последователно — от първоначалната оценка и диагностиката до специализираната консултация и последващото проследяване.
Медицинска информация и здравна грамотност
Надеждната медицинска информация е важна част от съвременното здравеопазване.
В практиката ще публикуваме материали, свързани с профилактиката, често срещани заболявания, лекарствената безопасност, ваксинопрофилактиката, здравословния начин на живот и промени в организацията на медицинската помощ.
Публикуваната информация има образователен характер и не замества индивидуалния медицински преглед и лекарската консултация.
Нашата цел
Целта на общата медицинска практика е не просто да лекува заболяването, когато то вече е възникнало, а да осигурява последователна, достъпна и ориентирана към пациента медицинска помощ — профилактика, ранно откриване на заболявания, лечение, проследяване и координация с други медицински специалисти.